Причини за пародонтита

Гингивитът и пародонтитът се причиняват от бактерии, които се натрупват по повърхността на зъбите. Този налеп се нарича още зъбна плака или биофилм. При недостатъчна устна хигиена бактериите могат да се размножат бързо. Докато повечето видове бактерии са безвредни за здравия човек, някои видове – дори в малък брой – могат да причинят сериозни инфекции.

Ако бактериалната плака не се отстранява редовно от зъбите, венците реагират с възпаление още след няколко дни. Венците се зачервяват, подуват се и кървят при най-малкото дразнене, например при използване на конец за зъби. Когато обаче зъбите се почистват с редовна устна хигиена у дома, тези признаци на възпаление изчезват в рамките на няколко дни.

Зъбната плака може да калцифицира (минерализира) и да се превърне в зъбен камък. Всички повърхности на зъбите могат да бъдат засегнати от зъбен камък. Особено често засегнати са повърхностите на корените на местата с пародонтални джобове.

Повърхността на зъбния камък е грапава и затова отново и отново се колонизира от бактерии. Ето защо образуването на зъбен камък трябва да се предотвратява чрез редовна добра устна хигиена у дома.

Вече образуваният зъбен камък обаче не може да бъде отстранен с устна хигиена у дома. Затова редовните контролни прегледи в денталния кабинет с професионално почистване на зъбите са незаменими.

Тютюнопушенето вреди не само на общото здраве. Освен белите дробове и сърдечно-съдовата система, тютюнопушенето силно засяга и венците.

Дори при много добра устна хигиена у дома пушачите имат по-голяма загуба на костна тъкан в челюстта. Затова при пушачите по-често се образуват пародонтални джобове и те имат по-голям брой вредни бактерии. Освен това пушачите се повлияват от лечението на венците по-слабо от непушачите. Така пушачите имат значително по-висок риск да загубят зъбите си по-рано от непушачите.

При бившите пушачи състоянието на венците може да се подобри още след няколко години и при добра професионална грижа. Само една година след отказването от тютюнопушенето бившите пушачи се повлияват от лечението по-добре от пациентите, които продължават да пушат.

Пародонтитът и диабетът си влияят взаимно. Диабетиците, чиято кръвна захар не е контролирана, имат по-висок риск от развитие на пародонтит и обратно – пациентите с пародонтит имат по-висок риск от диабет. От друга страна, диабетиците с добре контролирани нива на кръвната захар нямат по-висок риск от пародонтит. Интересно е, че лечението на едното заболяване оказва положително влияние върху лечението на другото. Затова е наложително диабетиците да бъдат прегледани от зъболекар, а пациентите с пародонтит да бъдат изследвани за диабет от своя лекар.

Информацията за пародонтита и диабета и особено значението на ранното откриване трябва да стане по-широко известна. За съжаление много малко хора знаят за тази връзка, а в момента само около половината от диабетиците изобщо знаят, че имат това заболяване.

Нездравословното хранене увеличава склонността към възпаление на венците. Това води както при гингивит, така и при пародонтит до по-силно подуване на ръба на венците и до засилена загуба на захващащия апарат на зъба, стигаща до преждевременна загуба на зъби.

Нездравословното хранене увеличава и риска от диабет, което може допълнително да влоши общото състояние. Диабетиците не само имат по-висок риск от развитие на пародонтит, но и се повлияват по-слабо от необходимото лечение на венците.

Влиянието на психическия стрес върху венците често се подценява, което води до по-голям риск от пародонтит.

Психическият стрес намалява съпротивителните сили на венците срещу вредните бактерии. Засегнатите имат отслабена имунна система и по-тежки заболявания на венците. Освен това засегнатите отделят по-малко време за ежедневната си устна хигиена у дома. Произтичащото от това по-голямо бактериално натоварване засилва неблагоприятното въздействие върху и без това отслабената имунна система.

Гингивитът и пародонтитът се причиняват от бактерии, които се натрупват по повърхностите на зъбите. При имунната защита срещу тези бактерии във възпалените венци се освобождават собствени на организма белтъци, които увреждат захващащия апарат на зъба и водят до неговото разрушаване.

Начинът, по който имунната система реагира на вредните бактерии, може да се различава при отделните хора поради генетични различия. Ето защо не всички хора развиват едни и същи симптоми на пародонтит, дори ако дълго време поддържат недостатъчна устна хигиена у дома.

В редки случаи пародонтитът може да започне на 18-годишна възраст – в много редки случаи дори в юношеството. Повечето засегнати обаче го развиват едва след 35-годишна възраст. Тъй като заболяването обикновено напредва бавно, засегнатите забелязват първите проблеми много по-късно – понякога когато вече е твърде късно.

Пародонтит, който остава нелекуван или е лекуван професионално недостатъчно, продължава да напредва. В напреднала възраст последиците стават още по-тежки поради продължителността на заболяването: по-голяма загуба на костна тъкан, повече загубени зъби, по-трудно контролируем диабет или повече сърдечно-съдови заболявания.