Диагностика на пародонтита

Самооценката на венците, например у дома пред огледалото, не е достатъчна за правилна преценка, тъй като е невъзможно сами да установите дали захващащите структури на зъба вече са увредени от възпалението на венците. Пародонталните джобове също не могат да бъдат открити самостоятелно.

Само правилно проведеният клиничен преглед в денталния кабинет с т.нар. сонда за венци (пародонтална сонда) може да даде информация дали венците са здрави, дали има възпаление на венците (гингивит) или е налице заболяване на захващащия апарат на зъбите (пародонтит).

Основният пародонтален преглед служи за бързо установяване дали има проблеми с венците. Това е лесен начин да се установи дали е налице гингивит или да се открие пародонтит.

С помощта на сонда за венци (пародонтална сонда) внимателно и прецизно се измерва дълбочината на проникване при ръба на венците.

След този кратък преглед допълнителни изследвания се провеждат само ако има данни за увреждане на тъканите, които задържат зъбите в челюстната кост. Тези допълнителни изследвания включват т.нар. пародонтален статус и допълнителни рентгенови снимки.

При клиничния преглед със сонда за венци (пародонтална сонда) дълбочината на проникване на сондата в пародонталния джоб се измерва в до шест точки на зъб с точност до милиметър. По-конкретно се измерва разстоянието между ръба на венците и дъното на джоба. Това се нарича дълбочина на сондиране. На здравите места дълбочината на сондиране е най-много 3 mm. На местата, където пародонтитът вече е довел до разрушаване на захващащия апарат на зъба, дълбочината на сондиране може да бъде 4 mm или повече.

Освен това в т.нар. пародонтален статус точно се отбелязва височината на челюстната кост (ниво на прикрепване). Пародонталният статус е незаменим за диагнозата и планирането на лечението. Пародонталният статус може да бъде записан онлайн във всеки дентален кабинет и използван повторно: www.periodontalchart-online.com.

Диагнозата пародонтит може да бъде категорично потвърдена само с необходимите рентгенови снимки. Изборът на рентгеновите снимки, необходими за диагностицирането на пародонтит, може да бъде направен едва след клиничния преглед. Така може да се избегне излишно облъчване.

В най-простия случай рентгенологичната находка се състои от 2 снимки (захапкови снимки), а в най-обширния случай – от т.нар. рентгенов статус с до 14 допълнителни рентгенови снимки или от панорамна рентгенова снимка. Направените рентгенови снимки трябва да показват челюстната кост около зъба и да позволяват оценка на степента на костната загуба.

При всяка рентгенова снимка, направена в денталния кабинет, съзъбието трябва да бъде проверено както за кариес, така и за пародонтит.

Със съвременните микробиологични тестове съставът на зъбната плака се изследва за следните вредни видове бактерии:

• Prevotella intermedia
• Porphyromonas gingivalis
• Aggregatibacter actinomycetemcomitans
• Treponema denticola

Разходите за тази допълнителна диагностика са оправдани, ако получената информация води до по-добро лечение или ако може да се избегне ненужно лечение.

През 1999 г. в САЩ се провежда първият международен семинар за класификация на пародонталните заболявания. Най-важната новост в сравнение с европейската класификация от 1993 г. беше, че формите на заболяването вече не се определяха предимно въз основа на възрастта на пациента към момента на първата диагноза (напр. ювенилен пародонтит и пародонтит при възрастни). Бяха въведени новите форми хроничен и агресивен пародонтит, както и например пародонтит, който може да бъде свързан със системни заболявания.

Новата класификация от 2018 г. обаче вече не прави разлика между хроничен и агресивен пародонтит. Сега пародонтитът се описва – по подобие на класификацията на диабета – чрез определяне на стадия и степента.