Какво е пародонтит?

Короната на зъба е покрита със зъбен емайл. Под него се намира дентинът, а под дентина – нервът на зъба (зъбна пулпа). Точно казано, пулпата се състои от нерв, кръвоносни съдове и съединителна тъкан. Докато емайлът няма нерви и затова не е чувствителен, дентинът под него съдържа нервни влакна. Затова и повърхността на корена е чувствителна на болка.

Дентинът е основната съставка на корена. Коренът е покрит и с твърд слой, наречен цимент. Зъбът е закрепен в челюстната кост по цялата повърхност на корена чрез захващащи влакна (пародонтални лигаменти). Тези влакна са закрепени в цимента на корена, както и в челюстната кост.

Коренът на зъба е по-дълъг от короната. Особено кучешките зъби в горната челюст обикновено имат много дълги корени.

Точно казано, гингивата е външният край на тъканите, които задържат зъбите в костта. Гингивата се състои от тънък външен слой (епител) и малко по-дебел влакнест слой под него (съединителна тъкан). Освен многото съединителнотъканни влакна този влакнест слой съдържа малко кръвоносни съдове. Затова здравите венци са светлорозови.

Възпалението по ръба на венците (гингивит) оцветява венците в червено до тъмночервено, тъй като кръвоносните съдове в съединителната тъкан там са разширени поради възпалението.

При оптимална устна хигиена у дома бактериалната плака се отстранява редовно и венците могат да се възстановят в рамките на няколко дни.

Гингивитът не е рядко възпаление. Всеки човек през живота си има няколко такива участъка в устата. Те обаче са признак, че тези участъци не са били почиствани правилно. Такива участъци крият и риск от развитие на пародонтит.

По време на бременност поради хормоналните промени е налице повишена склонност към гингивит. Бременните жени трябва да обръщат особено внимание на добрата устна хигиена и да посетят зъболекар по време на бременността.

Терминът „пародонт“ се използва за всички компоненти, които задържат зъба в челюстната кост. Той включва венците (гингива), челюстната кост, която задържа зъба, захващащите влакна и захващащата структура по повърхността на корена, наречена цимент.

Пародонтът осигурява задържането на зъбите в челюстната кост. Захващащите влакна придават на зъбите висока функционална устойчивост дори при големи дъвкателни сили.

При здравия зъб пародонтът обхваща целия корен. Едва при възпалително заболяване на захващащия апарат (пародонтит) настъпва загуба на кост в челюстта.

В резултат на възпалението на ръба на венците (гингивит) може да настъпи загуба на захващащите влакна и на челюстната кост. На мястото на здравите влакна покрай зъба се образува т.нар. пародонтален джоб. Повърхността на корена, намираща се там, е покрита с бактериален налеп (зъбна плака и зъбен камък).

Загубата на захващащите влакна и на челюстната кост може да доведе до разклащане на зъбите. Ако заболяването остане неоткрито и не бъде лекувано, загубата на тъкан може да продължи, докато зъбите вече не могат да се използват за дъвчене и трябва да бъдат извадени (екстрахирани).

Около 40 процента от хората страдат от пародонтит. Смята се, че днес при възрастните около 70% от загубата на зъби се дължи на пародонтит.